ПРСР

 

 

 

 

 

 

 

 

„Всъщност абсолютно нищо не е ясно“, отговаря Ивайло Здравков, председател на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми (БАБЕП), по време на интервю по Агро ТВ. До него Кристина Цветанска, председател на Асоциацията на консултантите по европейски програми (БАКЕП), кимва утвърдително. Водещата тъкмо ги е попитала дали са изяснени условията за кандидатстване по една от най-важните мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – подмярка 4.1 или „Инвестиции в земеделски стопанства“. Приемът на проекти по нея се очаква да отвори след по-малко от седмица и ще позволи на земеделски стопани да кандидатстват за субсидии, достигащи в някои случаи до 500 хиляди евро на проект. Именно затова фактът, че двама от най-големите експерти в сферата на европейските програми не са сигурни какво да очакват от предстоящия прием, е най-малкото обезпокоителен. Коментарите им изкарват на преден план сериозен проблем, характерен не само за тази подмярка, а за цялата ПРСР и въобще за голяма част от европейските програми –  организационният хаос, който цари сред държавните институции още от зародиша на програмите.

Нещо не е наред с наредбите

Наредби са документите, които определят кой, за какво и за какъв размер финансиране може да кандидатства по съответните мерки от ПРСР. От тях зависи и какъв брой точки ще получи кандидатът при последващото оценяване, в зависимост от това на кои критерии за подбор отговаря. Точно затова на първо място е изключително важно те да са написани добре – без неясности, в интерес на бенефициентите, които имат нужда от финансиране за своите дейности. В действителност обаче такива документи са рядко срещано явление, тъй като още при създаването им се забелязва поредица от проблеми. Процесът на теория е добър – Министерството на земеделието и храните (МЗХ) изготвя проектонаредба, която след това се подлага на обсъждане по време на тематични работни групи. В тях участват представители на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и неправителствения сектор, които също споделят своите идеи за оформянето на документа. На практика обаче не остава достатъчно време за продуктивна дискусия, тъй като групите се сформират в последния момент, а работата върви бавно. Рядко стига времето за цялата проектонаредба и, както посочва Ивайло Здравков от БАБЕП, „не се случва нищо креативно“ – ДФЗ не взима дейно участие по време на подготовката, а от тях зависи последващото тълкуване при прилагането на наредбите.

Състезание с неясни правила

Основен елемент при прилагането на наредбите е изготвянето и тълкуването на критериите за допустимост. Докато се подготвят за кандидатстване, бенефициентите и техните консултанти се ориентират точно по тях, за да разберат дали проектите им ще съберат достатъчно точки, за да получат финансиране. От тях зависи, например, дали проект по подмярка 4.1 за зеленчукопроизводство ще получи повече точки от такъв за производство на зърно, или проект, намиращ се в Северозападния район – повече от проект в друг район. Именно затова неизяснените моменти относно тълкуването на тези критерии усложняват неимоверно процеса на одобрение. Показателен е казусът от миналия прием по 4.1, когато указанията за прилагането на критериите биват публикувани от ДФЗ след края на приема. Случва се също критерии да бъдат изцяло променяни, докато върви оценката на проектите. Тази липса на координация между ДФЗ и МЗХ често води до загуби от страна на бенефициентите, влагащи време и пари в проекти, които неочаквано биват отхвърлени. Накрая те насочват обвиненията за неуспеха към техните консултанти, без да се вижда системният проблем – участието в състезание, в което правилата не са ясни.

Приоритетни ли са приоритетните сектори?

Темата за критериите е пряко свързана с цялостната политика на ПРСР за подкрепа на конкретни „чувствителни“ сектори (напр. етерично-маслените култури, животновъдството и сектор „плодове и зеленчуци“), които се нуждаят от допълнителни инвестиции. Интересното обаче е че, както отбелязват Кристина Цветанска и Ивайло Здравков, критериите не се създават, за да удовлетворяват изискванията на ПРСР, а и интересите на по-силните сектори в земеделието. Това се вижда ясно от последните промени по подмярка 4.1, които изравняват класирането на зърнопроизводителите с тези в чувствителните сектори. Разбира се, да бъдат подкрепяни българските производители на зърно е важно, но не трябва да бъдат загърбвани и сектори, които имат силна нужда от финансова помощ. Може би е време да се вземе предвид идеята на БАКЕП за създаване на отделни бюджети за финансиране на определени приоритeтни сектори.

Проблеми и решения

Трябва да се отбележи, че в сравнение с миналия програмен период, ПРСР 2014-2020 показва напредък в няколко направления. Контролът при проверката на проектни предложения е засилен, което ограничава злоупотребите с европейски пари. В същото време последователността  на отваряне на мерките е логична, като приемите по „големите“ подмерки – 4.1 за земеделски стопанства и 4.2 за преработвателната промишленост бяха отворени първи, за да остане достатъчно време за тяхното изпълнение до края на периода. Тези предимства обаче остават на заден план при наличието на гореспоменатите усложнения, които могат да се подредят по следния начин:

  • Липсата на координация между ДФЗ, МЗХ и НПО, което неимоверно усложнява и забавя процеса на създаване на наредби
  • Неясното тълкуване и промените в последния момент от ДФЗ на критериите за допустимост, което пречи на подготовката на проекти от страна на бенефициентите
  • Приоритизиране на зърнопроизводителите пред производителите в чувствителни сектори, което е в противоречие с целите на програмата
  • Дългото забавяне на подмярка 6.4 „Инвестиции в неземеделски дейности“ и неяснотата около възможността да бъдат финансирани т.нар. „къщи за гости“

От БАБЕП и БАКЕП от години излизат със становища и предложения за решаването на тези проблеми. Пример е идеята за включване на финансов критерий по подмерки 4.1 и 4.2, който да измерва съотношението инвестиции – приходи на кандидатите, по този начин определяйки възможността им да изпълняват определена по обем инвестиция. В крайна сметка целта на асоциациите е една – да подобри процеса на усвояване на европейски средства, което ще има силен положителен ефект върху българската икономика. Остава надеждата, че с продължително усилие, от министерството и фонда най-накрая ще се вгледат в собствения си подход в търсене на решения. И че в някое следващо предаване, по време на някой следващ програмен период, експертите по европейски програми ще споделят: “Всичко върви добре“.

Проблеми и решения по ПРСР 2014 -2020

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.