В този анализ ще се опитам да направя паралел между стария и новия програмен период, както и да обясня кои са важните неща, за да се получи един успешно одобрен проект и какво трябва да знаем, за да го постигнем.

Преди и сега – каква е разликата?

Първо трябва да кажа, че Програмата за развитие на селските райони е единствената, при която косвеният фактор при оценка на проектното предложение е сведен до минимум. Системата е създадена така, че ако проектът не е направен документално добре и няма нито издържан бизнес план, нито достатъчен брой точки (при постъпили голям брой проекти), дори и Господ да слезе няма как да бъде одобрен.

Хубавото е, че тази система е запазена и сега през новия програмен период! Това обаче е само повърхността на айсберга! За да постигне бенефициентът отлични резултати, при подготовката на проектната документация ще се наложи да се довери на хора, които разбират от това. Не го казвам случайно, защото сам човек, който никога не се е занимавал с такава подготовка на проектна документация, не разполага с опита и знанията, за да постигне искания резултат (а той включва – одобрение на проекта, защита на максимална субсидия без да има финансова корекция и пълна оптимизация на проекта, което да улесни неговото изпълнение, когато започне).

След като вече сме минали един предприсъединителен период, един основен и сега сме във втори основен, трябва да бъде ясно, че нещата са много по-прецизни при подготовката и оценката на проектното предложение. Ако в стария програмен период изобретателността на някой „колеги“ надминаваше всякакви добри норми и някои от техните проекти минаваха, то сега нещата стоят по съвсем различен начин. Всеки един „селски тарикатлък“ бива много сериозно наказван от страна на проверяващата институция. Все повече и повече, за да получи бенефициентът субсидия по проект за конкретна дейност, трябва да се съобрази с поредица от детайли. Тези детайли обаче в повечето случаи няма как да бъдат разбрани от наредбата по конкретната мярка, тъй като трябват много опит и практика, за да се знае какво точно се има предвид и какво е правилното тълкуване на конкретен критерий. В повечето случаи „камъчето обръща каруцата“, затова когато започне подготовката на един проект се следи абсолютно всичко – от това как е прехвърлен имота до най-малката подробност в техническата документация. В противен случай грешката се наказва скъпо от експертите, които гледат проекта.

За проверяващите институции

Нека да кажем няколко думи и за самите институции, които разглеждат и оценяват входираните проекти. Хората, които работят там натрупаха опит през годините, което е повече от добре, но не за всеки! Тези, които мислят, че още сме 1991 година и че е възможно да кандидатстваш за комбайн и вместо това да си купиш S – CLASS, трябва да знаят, че това вече няма как да се случи! Разбира се, някои от хората, които работят в тези институции имат доста „трески за дялане“ и самите те се опитват да проявяват „селски тарикатлък“, но това не остава незабелязано и всеки си получава това, което е заслужил.

В заключение мога да отправя един призив към всички, които смятат да се възползват от европейските средства. Кандидатствайте смело, тези средства са за вас, но не подценявайте процеса и не слушайте всеки! Доверете се на хора, които разбират от тази работа. Има една поговорка: „Евтиното излиза скъпо“, затова много добре си помислете на кого ще се доверите при това сериозно начинание.