Може да кажем, че тази мярка е „тежката артилерия“ за земеделските стопани, които искат да разширят, модернизират, оборудват или изградят своите нови стопанства.

Какво всъщност представлява мярка 4.1?

Тази мярка е насочена основно към земеделските стопани, които искат да се развиват в един изключително доходоносен сектор – човечеството може да мине без скъп телефон, компютър или автомобил, но не може без храна. Ненапразно има конкретни сектори, които са приоритизирани по програма за сметка на други. Тези сектори са както следва:

Плодове и зеленчуци (орехови, лешникови, бадемови градини, сливи, круши, череши, праскови, ябълки и много други)

Животновъдство (ферми за крави, овце, прасета, пилета и др. животни)

Етерично маслени (лавандула, лайка , невен, роза, мента, маточина мащерка, кориандър, резене и много др.)

Био производство (обединява всички сектори)

Липсата на качествени продукти (суровини) на пазара е огромен стимул да се инвестира в земеделски стопанства чрез тази мярка. Хубавото през новия програмен период е, че тя дава възможност да кандидатствате с проект за финансиране без да сте били земеделски производител в предходен период. Дори ще получите предимство, ако сте регистриран земеделски производител до една година преди подаването на проекта, както и ако сте на възраст между 18 – 40 години.

Инвестирай в земеделие чрез мярка 4.1

Много хора идват при мен с желание да инвестират в земеделски стопанства, което показва, че те самите забелязват потенциала на този сектор. Сигурно сте забелязали, че „фермерските пазари“ стават все по-популярни и интересът към тях става все по-голям. За да може обаче да се осигури повече и по-качествена продукция, трябва да се инвестира в стопанства – истината е, че без средства просто няма как да се получи! Европейският съюз дава тази възможност чрез мярка 4.1 и стопаните трябва да я използват, ако искат да бъдат конкурентни и да могат да задоволят високите изисквания на пазара. Още повече, че самите преработвателни предприятия започват да търсят все повече и повече качествена земеделска продукция, за да могат също да отговорят на търсенето. Такъв пример е „Кока-Кола“, която пусна на пазара „зелена кола“, за да може да отговори на търсенето на пазара в здравословния сегмент. Представете си колко бързо се разраства търсенето на качествени продукти, щом фирма като „Кола“ прави това.

Сега е моментът да се инвестира в земеделски стопанства! Този, който го направи ще бъде успешен до няколко години!

Какво е новото по мярка 4.1 за прием 2016?

В началото на 2016 г. беше публикуван новият индикативен график за прием на заявления за подпомагане по ПРСР 2014 – 2020 г., в който е заложено отварянето на повторен прием по подмярка 4.1 през месец юли 2016 г. Във връзка с изискванията на Наредбата, един и същи бенифициент не може да кандидатства повече от веднъж по дадена подмярка, ако не е изпълнил първото си инвестиционно намерение и не е подал заявка за окончателно плащане към него. Това ще направи невъзможно повторното кандидатстване на бенифициенти, които вече имат подадени заявления за подпомагане с неясна съдба.

Един от главните проблеми, който буди недоумение в нас като браншова организация и на всеки един настоящ или бъдещ бенифициент от „чувствителните сектори“, е какво налага предложената корекция в критериите за подбор, предложен от Министерството на земеделието и храните за предвидения повторен прием по подмярка 4.1 през месец юли.

В публичното пространство многократно е заявявано от министър Десислава Танева и заместник – министър Васил Грудев, че целите на Министерството на земеделието и храните, както и на цялата програма са приоритизирането на сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци, мляко и сектор етерично-маслени култури, както и насърчаването на младите земеделски производители и осигуряването на работни места. Противно на всички тези твърдения Министерството на земеделието и храните променя критериите за подбор, като отнема дадените приоритети на кандидатите от „чувствителните сектори“ и в същото време насърчава зърнопроизводителите, въпреки че многократно беше заявявано, че те няма да получават предимство при кандидатстването по подмярка 4.1.

Един от подменените чувствителни критерии от „Таблица за критерии за подбор“ е № 3 – „Проекти, при които изпълнението на одобрените инвестиции и дейности води до осигуряване на допълнителна заетост в земеделските стопанства“. В него предимството се дава не за създаване на нови работни места, както беше заложено досега, а на проекти, представени от кандидати, които извършват земеделска дейност от най-малко 3 години към момента на кандидатстване и със изискване за средносписъчен брой на персонала от последните 3 години най-малко 5, който да бъде запазен с изпълнение на инвестициите по проекта.

В заключение от направения анализ можем само да кажем, че със своите действия министерството създава изкуствени условия за заобикаляне на предварително заложените идеи по ПРСР и първоначално обявяваните за приоритизирани сектори всъщност остават такива само на думи. Създават се условия, при които реално нуждаещи се земеделски производители в чувствителните сектори да не могат да кандидатстват, тъй като ще получават нисък ранкинг за сметка на големите зърнопроизводители. Опасяваме се от факта, че предвиденият бюджет по подмярка 4.1 ще бъде усвоен предимно от проекти, създадени именно от бенефициенти в нечувствителни сектори, от което единствено ще страдат дребните земеделски производители.

На последно място отправяме апел към МЗХ да бъде отменен новият критерий № 3 и на негово място да бъде върнат стария критерий, който продължава да представлява най-подходящия и справедлив начин за оценка.

Предвид усложнената картина, която е „хронично заболяване“ през новия програмен период 2014 – 2020 година, трябва да сте изключително прецизни при подготовката на цялостната проектна документация, за да бъде успешен вашият проект. Искам също така да кажа, че нещата и постоянно променящата се информация, не е като беше през стария програмен период  2017 – 2013 година. В момента всичко се случва на бързи обороти!!!

„Всеки може да държи руля, когато морето е спокойно.“

Материалът е изготвен от Ивайло Здравков, председател на БАБЕП и основател на консултантска компания „ЕНПРОМ“